Топли тела
ISBN: 9789542908081
Издател: Студио Арт Лайн
Издадена: 2011
Размери: 14.50x21.00
Брой страници: 272
Корица: Мекa
Език: Български
Цена: 12, 90 лв.
My Home Books Ви препоръчва тази книга!
Ревю:
Топли тела разкрива свят, който тайно съществува в главата на всеки един от нас, а именно светът към който сме се запътили. Макар да се опитваме да си затворим очите и да се преструваме, че всичко е наред, щом се огледаме, щом включим новините или отворим вестниците, веднага разбираме, че това далеч не е така. Нашият свят малко по малко изстива и се превръща в едно сиво и мрачно място обитавано от зомбита, които са изгубили желанието си за живот...
Топли тела умело представя гледната точка на Айзък Мериън, затова какво ни прави живи - а именно любовта. Това, което вкарва цвят в сивото ни ежедневие. Това, което вкарва живот в зомбиралите ни тела. Какъв е начинът да спрем убийствата и грабежите, и кризите, и войните? Начинът е да живеем, а да живееш, значи да обичаш.
В студения свят на зомбитата в Топли тела, където няма чувства, нито жилания, нито стремежи, любовта е първото чувство, което си проправя път обратно в сърцата ни и се загнездва там, събуждайки ни за живот. И макар, че много хора твърдят, че тя ни погубва, аз вярвам,че тя е това, което ни спасява. Което ни кара да искаме да се спасим - нас самите и тези, които обичаме.
Четеейки книгата се възхитих, как в тази сурова и отвратителна картина на трупове, кръв, плесен и разпадащи се градове, Мериън така умело е вкарал красотата на живота. Някъде из стоновете на самотните зомбита, чух призива му, който ни подканва да не продължаваме надолу по този обречен път на егоизъм и сивота, а да поемем по нов, по-светъл път, който да ни отведе нагоре...
Няколко пъти чух, как книгата е опиличавана със Здрач, но това далеч не е така. Макар четеейки описанията на двете книги да се виждат много паралелни сюжети като: "той не е човек, а тя е човек", "той я спаси и те се влюбиха", "това е забранено и неестествено", разликите между г-н. Вампиир и г-н. Зомби са доста. За разлика от Едуард Кълън, който напълно осъзнава своята природа и своите принципи, че не иска да бъде лош и да отнема човешки живот, зомбито Р преминава през един съвсем различен етап на себеопознаване и преоткриване на ценностните значения на "добро" и "зло". Ако трябва да съм честна, книгата имаше много повече допирни точки с другия роман на Стефани Майър - Скитница.
Написана е на обикновен и лесен език и е изпълнена с хумор, който разсейва грозотата на фактите.
Р с глуповатата си идеология да спаси Джули, пленява сърцето на читателя.
Разбира се, като дебютен роман, книгата може да понесе леки критики, поради няколко несъответствия в историята, но на общия фон, те избледняват. Макар, че по отношение на превода се забелязват доста просташки изрази от страна на преводача, което беше невероятно дразнещо.
Това не е лигава тинейджърска любовна история. Това е роман за избор и себеосъзнаване, за принципи и решения.Тази книга е много по-различна от всички книги, които ви обещават, че са различни.
И най-накрая това, което може би ви възпрепядства да грабнете тази книга: ЗОМБИТА. Но повярвайте ми, на фона на всички вампири върколаци, ангели и феички, тези зомбита внасят много добро разнообразие.
Топли тела умело представя гледната точка на Айзък Мериън, затова какво ни прави живи - а именно любовта. Това, което вкарва цвят в сивото ни ежедневие. Това, което вкарва живот в зомбиралите ни тела. Какъв е начинът да спрем убийствата и грабежите, и кризите, и войните? Начинът е да живеем, а да живееш, значи да обичаш.
В студения свят на зомбитата в Топли тела, където няма чувства, нито жилания, нито стремежи, любовта е първото чувство, което си проправя път обратно в сърцата ни и се загнездва там, събуждайки ни за живот. И макар, че много хора твърдят, че тя ни погубва, аз вярвам,че тя е това, което ни спасява. Което ни кара да искаме да се спасим - нас самите и тези, които обичаме.
Четеейки книгата се възхитих, как в тази сурова и отвратителна картина на трупове, кръв, плесен и разпадащи се градове, Мериън така умело е вкарал красотата на живота. Някъде из стоновете на самотните зомбита, чух призива му, който ни подканва да не продължаваме надолу по този обречен път на егоизъм и сивота, а да поемем по нов, по-светъл път, който да ни отведе нагоре...
Няколко пъти чух, как книгата е опиличавана със Здрач, но това далеч не е така. Макар четеейки описанията на двете книги да се виждат много паралелни сюжети като: "той не е човек, а тя е човек", "той я спаси и те се влюбиха", "това е забранено и неестествено", разликите между г-н. Вампиир и г-н. Зомби са доста. За разлика от Едуард Кълън, който напълно осъзнава своята природа и своите принципи, че не иска да бъде лош и да отнема човешки живот, зомбито Р преминава през един съвсем различен етап на себеопознаване и преоткриване на ценностните значения на "добро" и "зло". Ако трябва да съм честна, книгата имаше много повече допирни точки с другия роман на Стефани Майър - Скитница.
Написана е на обикновен и лесен език и е изпълнена с хумор, който разсейва грозотата на фактите.
Р с глуповатата си идеология да спаси Джули, пленява сърцето на читателя.
Разбира се, като дебютен роман, книгата може да понесе леки критики, поради няколко несъответствия в историята, но на общия фон, те избледняват. Макар, че по отношение на превода се забелязват доста просташки изрази от страна на преводача, което беше невероятно дразнещо.
Това не е лигава тинейджърска любовна история. Това е роман за избор и себеосъзнаване, за принципи и решения.Тази книга е много по-различна от всички книги, които ви обещават, че са различни.
И най-накрая това, което може би ви възпрепядства да грабнете тази книга: ЗОМБИТА. Но повярвайте ми, на фона на всички вампири върколаци, ангели и феички, тези зомбита внасят много добро разнообразие.
Official Trailer:
Айзък Мериън:
 |
| Кликни и разгледай сайта на автора. |
2 коментара:
Хммм , ами,изглежда интересна,а и отдавна си търся нещо за четене. В коя книжарница има най-голяма вероятност да я намеря ?
А,впрочем - корицата е невероятна.Не само като идея,но и като изпълнение.Едно от първите неща,които ще проверя непременно ще е худижникът на корицата. Невероятна е! А как се вплитат цветовете...това всъщност ме грабна изобщо да прочета и рецензията ти.
Не знам от кой град си, но предполагам, че във всяка по-голяма книжарница (Пингвините, Хеликон...) ще я има.
Колкото до корицата, наистина е невероятна. А вътрешното оформление е повече от впечатляващо, но ще те оставя да видиш сама.
Ани - МНВ
Публикуване на коментар