My Home Books: Интервю с Маги Стийвотър: Феите идват!

„Ридание” е книга за злите феи, които идват, за да унищожат Ди, главната героиня. Правихте ли много проучвания върху келтската митология?

Много. Но някак си не го смятам за работа, защото повечето ги правех за собствено удоволствие още като бях дете. От тогава мога да кажа, че бях направо обсебена от смъртоносните и гибелни феи в митовете и легендите, така че четях всичко, което ми попаднеше в ръцете. Когато пишех „Ридание”, беше просто въпрос на оформяне на целия този материал, който вече бях събрала. Мога само да се похваля с идеята за Повелителите на детелините, която в този си вид е изцяло моя идея.

Как избирате имената на героите си, или по-скоро да задам въпроса така – защо, по дяволите, решихте главната героиня да се казва Диърдри?

Ха-ха! Започнах да пиша „Ридание” едва шестнайсетгодишна; тогава бях голяма идеалистка, донякъде мелодраматична. Бях обсебена от всичко ирландско и кръщавах всичките си герои с имена като Диърдри, Фиона и Колийн, и въобще всяко клише, което може да ви хрумне за ирландско момиче. Когато дойде време да се издава романът, вече бях надживяла този период, но не можех да се откъсна от името и затова се постарах поне често да я наричам „Ди”. Бях още млад автор и не смеех да попитам редактора си дали мога да сменя името на героинята, тъй като те вече я бяха одобрили. По-късно той ми призна, че също не е харесвал името, но вече беше късно. В крайна сметка обаче се оказа, че името е подходящо за сюжета на книгата.

А как избирате имената на феите?

Придържах се към стари ирландски имена за повечето от тях – като се опитвах да намеря такива, които звучат красиво и все пак не са невъзможни за произнасяне. Повечето от тях не са истински имена на феи от келтския фолклор – това са имена, които те са придобили с течение на годините, така че някои звучат доста съвременно.

Ако бяхте фея, какво щеше да бъде вашето име?

Иска ми се да кажа Ноала, защото винаги съм харесвала това име. Звучи толкова добре – Нооооала, но вече го използвах за главната си героиня в „Балада”. Така че сега трябва да си избера друго. Не съм сигурна кое – Маги е името, което избрах за себе си, когато бях на шестнайсет години, така че да си избера още едно име, което да ми подхожда, ще бъде истинско предизвикателство.

Ди свири на арфа, а знам, че и вие също. Какво друго общо има между вас двете?

Ммм, не много, защото Ди е прекалено нервна, а аз не си спомням кога ми се е случвало да се притесня и да се нервирам. И да повърна. Ди е и много стеснителна, а аз загубих стеснителността си, докато раждах двете си деца – когато всякакви хора идваха в болницата и поглеждаха под престилката ми, за да проверят как са нещата там долу. Ди може и да пее. Не мисля, че би ви харесало да чуете моето пеене. Мисля, че по-скоро приличам на Джеймс.

Влагате ли в героите си черти от хора, които познавате? Кои са те?

Да, правя го непрекъснато. Но съм много коварна в това отношение. Ако открадна целия характер от някого, би забелязал. Затова крада от някого стеснителността, от друг акцента, от трети – някакъв лош навик. И после сглобявам нов герой. Все пак умните хора, които ме познават, биха се досетили кого съм използвала. Ди прилича донякъде на сестра ми Кейт. Съпругът ми се появява на места в „Тръпка”, но е по-трудно да го откриете.

Толстой казва, че в края на „Ана Каренина” бил прекарал вече толкова много време с Ана, че я мразел. Има ли герой в „Ридание” и „Балада”, който не ви харесва, за когото не ви е било приятно да пишете?

Ха! Имаше моменти, когато наистина ми се искаше Ди да я блъсне кола. Не знам какво точно ще се случи с Ди, което е странно, защото все още съм влюбена в Джеймс и в Сам и Грейс от „Тръпка”. Но Ди е първата ми героиня, с нея съм по-отдавна, отколкото със съпруга ми. Така че, да, чувството ми е познато.

/В следващите въпроси се ракриват конкретни елементи от сюжета!/

Как решихте душата на Люк да прилича на гълъб?

Всъщност е гълъбица. Харесвам идеята, че душата на човек в началото, преди да се случи всичко в живота му, е чиста, невинна, а гълъбът символизира това. Много харесвам и идеята, че птицата изглежда различна в очите на различните хора. За Кралицата тя е мръсна и грозна – като грозен гълъб, а за Ди, която е влюбена в Люк, е въплъщение на съвършената красота – като най-прекрасната гълъбица.

Какво точно представлява сместа, която забърква бабата на Ди, за да отблъсква феите?
Всякакви билки и растения, и цветя, които феите не могат да понасят. Има много растения, които се свързват с феите, и ми се иска да доразвия идеята в следващ роман.

Люк бил ли е влюбен в Ди, преди да отиде при нея на конкурса в училището?

Не, влюбва се след това! Преди това за него тя е била просто поредната задача, която обаче наистина не е имал желание да извърши.

/Край на подсказките!/

Имате две деца. Как се справяте с писането и със семейството си?

Хъм. Балансът е много важен. Трябва да кажа, че съпругът ми е невероятен и винаги ме подкрепя и не, не може да го имате! Той се грижи постоянно за децата и ги разкарва надалече, когато имам нужда от спокойствие, за да работя. Но когато пишех „Ридание”, мъжът ми работеше много, децата си стояха постоянно вкъщи, а аз работех като художник портретист, за да си изкарвам прехраната. И все пак намирах време да пиша, дори и да бяха три часа на седмица. Така че не позволявайте липсата на време да ви бъде извинение и да ви попречи да напишете първия си роман!

Разкажете ни нещо повече за „Балада”?

Действието се развива в „Торнкинг-Аш” и започва там, където свърши „Ридание”. Главният разказвач е Джеймс. Ще откриете познатите елементи от „Ридание”, но този път заплахата от Кралицата на феите е много по-сериозна. Става дума и за свръхестествените способности на Джеймс, отново за силата на Ди да привлича феите, за чувствата на Джеймс към Ди и обратно, както и за една загадъчна, нова героиня – феята муза Ноала, която умира и възкръсва от пепелта като феникс.

Любопитно

Плейлистата на „Балада”

(музиката, която Маги Стийвотър е слушала, докато е писала „Балада”)