Запознайте се с българката Ваня Стоянова, която покори САЩ със своя необикновен талант

Рано или късно талантът винаги се проявява. Понякога е предопределено да не се случи в родината, но макар и от разстояние, тя отново се прославя. Заслугата за поредната гордост на България е нашенката Ваня Стоянова, която обаче от 1996 живее в Атланта, САЩ. Фотограф по професия и творец по душа, младата дама се специализира в създаването на ефектни трейлъри за книги. Обикновено залага на тийнейджърската литература и то в колоритния и толкова модерен напоследък ърбън фентъзи жанр. Сред списъка с реализирани проекти ще забележим произведения на някои хитови автори катоАнгел с часовников механизъм на Касандра Клеър, White Cat на Холи Блек и Прелестни създания на Ками Гарсия и Маргарет Стоъл. Последното е обявено от Amazon.com за най-доброто младежко произведение за 2009. Какво всъщност е естеството на работата й, разберете от самата нея…

Ваня, какво точно означава буктрейлър?

Същото е като трейлър на филм, който включва сцени от него, с тази разлика, че тук става въпрос за книга. Буктрейлърите представят определени теми и идеи от сюжета с цел да заинтригуват хората и да ги накарат да я купят. 

Как се прави той? 

Винаги започвам с прочитането на творбата. Така придобивам представа какво е цялостното настроение в нея, както и какви са героите и какви особености се крият зад техните характери. По този начин най-добре се ориентирам в обстановката и после пресъздавам идеята възможно най-правдиво. 

Какво предполага работата по него по-нататък?

След като вече имам някаква идея по въпроса, правя схема на целия разказ. Предвиждам последователността на сцените и текстовете, които разказвачът чете. После се заемам с разпределянето на ролите и с търсене на подходящи костюми и места за реализация. Накрая снимам, изпращам материала на моя редактор, който го намества и го представя в завършен вид. 

Колко време отнема целият процес?

Предпочитам да изпълнявам поръчки с тримесечен краен срок. Това е достатъчно дълъг период, през който мога да прочета книгата и да планирам всички детайли около нейния трейлър. Най-много време отделям на подбора на актьори, защото той е от огромно значение. 

Случвало ли се е да го направиш в по-кратък срок?

Разбира се, всичко зависи от произведението и неговата популярност. 

А защо се фокусира предимно върху тийнейджърската литература?

Просто тя е по-популярна. Естествено това не означава, че не се правят трейлъри за други книги. Но там вече подходът е по-различен – набляга се върху сцени с интервюта. Причината за широката популярност сред младите хора е, че те са по-живи, по-експресивни. Постоянно са заобиколени от телевизия, филми и видеоигри и само те могат да вдъхнат живот на книгата и да я визуализират по най-добрия начин. 

Само рекламна ли е целта на трейлърите?

В повечето случаи да, използват се като онлайн видеореклами. 

И колко пъти повече се купува книга с трейлър?

Наистина е доста трудно да се правят такива статистики, но определено има ефект. Чувала съм, че ако трейлърът е направен добре, той несъмнено ще заинтригува отсрещната страна и ще накара повече хора да си купят книгата. Доста често ми се случва някои читатели да кажат, че са я взели заради моя трейлър. 

Откога съществува тази практика в САЩ?

От няколко години се прави видео със снимки, но напоследък вече нещата се промениха в полза на живото действие. 

Според теб възможно ли е да се постигне успех и в България?

Много чужди страни вече заложиха на буктрейлърите на техните собствени пазари. В крайна сметка е видно, че тийнейджърите по света не се различават особено от тези в Америка. Всички те гледат едни и същи филми, играят едни и същи игри, сърфират из интернет пространството и ежедневно посещават YouTube. Определено смятам, че буктрейлърите ще бъдат успешни навсякъде по света. 

Дали обаче тукашните издателства могат да си го позволят?

Както и в САЩ, някои издателства могат, други – не. Но има много начини да се направи буктрейлър с минимални средства. 

ПРОФЕСИОНАЛНО

Фотографската професия с какво те привлече?

Винаги съм обичала да чета книги и докато го правех, в съзнанието ми изникваха най-различни звуци и картини. Фантазирах си образите и музиката и това беше чудесен начин да се пренеса в сюжетната атмосфера.

Трудно ли беше да се наложиш в огромна страна като САЩ?

Не, въобще. Има няколко човека, които правят буктрейлъри, и още толкова, поддържащи комуникацията с авторите. И всичко това спомага за приобщаването на младите хора, които са толкова доброжелателни и мили.

Как гледат американците на това, че си българка?

Не мисля, че произходът ми има някакво значение за читателите. Много автори са любопитни по отношение на моята култура, но като цяло всички я харесват. 

Според теб как щеше да се развие кариерата ти у нас?

За никого не е тайна, че българската икономика е в окаяно състояние и много добре образовани хора са без работа и преживяват тежък период. Имайки предвид тези факти, ситуацията щеше да е доста различна и вероятно нямаше да се занимавам с изкуство или фотография. Но в живота няма нищо случайно – вярно е, че родината и семейството ми липсват, но пък се занимавам с това, което искам. Надявам се, че един ден ще мога да преодолея разстоянието между тези два различни свята. 

Какво е за теб Прелестни създания на Ками Гарсия и Маргарет Стоуъл? 

Това е една история за семейството и жертвите, които то понякога иска, за Доброто и Злото, за хармонията и баланса в живота. Най-важното е, че тази работа ми донесе нови приятели – с Ками и Марги сме много близки и аз дължа голяма част от успеха си именно на тях. 

Ще продължиш ли работата по поредицата?

Говорили сме за буктрейлъри за останалите части и решихме да спрем след втората книга. Така ще оставим читателите сами да предвидят по-нататъшното развитие на историята. 

Правила ли си трейлъри на други жанрове?

Да, на няколко съвременни книги. Искрено се забавлявам с жанровото разнообразие и се надявам в бъдеще да имам още много възможности да го правя. 

С какво още се занимаваш?

За момента с фотография и видео, но се надявам, че скоро ще започна да правя и корици на книги. 

Кое от двете е по-близко до съ

рцето ти?

Обичам ги по еднакъв начин, но често едното е за сметка на другото. Точно в момента фотографията малко ми липсва. 

Какъв е твоят призив към младите хора?

Не спирайте да се забавлявате и да експериментирате. И винаги правете каквото искате!