- Трябва ли и той да е тук? - Гейбриъл изръмжа на Теса, когато за втори път едва не изпусна ножа, подавайки ѝ го. Той положи ръка на рамото й, показвайки й треакторията към мишената в която се целеше. Тя знаеше колко много той предпочита да се беше целила в Уил. - Не можеш ли да му кажеш да си върви?- И защо да правя това? - разумно попита Теса. - Уил е мой приятел, а ти си някой, който дори не харесвам.
Тя хвърли ножа. Той пропусна целта си с няколко метра, забивайки се ниско в стената, близо до пода.
- Не, все още притегляш целта си прекалено много - и какво имаш предвид, като казваш, че не ме харесваш. - настоя Гейбриъл.
Няма коментари:
Публикуване на коментар