- Разбира се, че не е. - отсече Изабел. - Джейс...
- Джейс. - каза Магнус, а ръцете му се свиха в юмруци от двете страни на тялото му.
Изабел се втренчи в него. Тя винаги си бе мислила, че Магнус няма нищо против Джейс. Тя каза на глас:
- Мислех, че сте приятели.
- Не е това. - каза Магнус. - Има някой хора - хора, които изглежда вселената за е избрала за по-специални съдби. Специални благодетели и специални мъчения. Бог знае, че ние всички сме привлечено към всичко красиво и счупено. Аз също съм бил, но някой хора не могат да бъдат поправени. Или ако могат, то с цената на любов и саможертви толкова големи, че унищожават този, който ги дава.
Изабел бавно поклати глава.
- Изгуби ме. Джейс е наш брат, но за Алек - той също е и парабатаят на Джейс.
- Знам за парабатаите. - каза Магнус с извисен глас, - Познавал съм парабатаи толкова близки, че почти бяха един и същи човек; когато един от тях умре, знаеш ли какво става с този който остане да живее?
- Спри! - Изабел покри ушите си с длани, после бавно ги откри. - Как смееш, Магнус Бейн? - каза тя. -Как смееш да правиш това по-зле от колкото е?
- Изабел. - Ръцете на Магнус се отпуснаха, очите му бяха широко отворени, сякаш изблика му бе стреснал самия него. - Извинявай. Понякога забравям... че при всичките ти самоконтрол и сила, ти притежаваш същата уязвимост като Алек.
- В Алек няма никаква слабост. - каза Изабел.
- Не. - каза Магнус. -Да обичаш както поиска, изисква сила. Работата е там, че те исках тук заради него. Има неща, които не мога да направя за него; неща, които не мога да му дам... - За момент Магнус изглеждаше странно уязвим. - Ти познаваш Джейс също толкова дълго, колкото и той. Ти можеш да му дадеш разбирането, което аз не мога. А и той те обича.
- Разбира се, че ме обича. Аз съм му сестра.
- Кръвта не е любов. - каза Магнус с горчив глас. - Просто питай Клеари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар