Преди няколко дни в Интернет пространството се появи статия, която определя YA книгите като мрачни, подтикващи младежите към крайности и изкривявайки тяхната представа за света към по-лошо.
В статията намерих разказ за майка, която влязла в книжарница с идеята да купи на 13 годишната си дъщеря книга, но това което заварила на YA лавицата, било изпълнено с вампири, самоубийства, отвличания, насилие и други подобни.
Статията засега въпроса, че ако едно време се е избягвало да се говори за тези теми, то днес един побой, изнасилване или тежка депресия са едни от задължителните компоненти за YA книгите.
Авторката на статията се пита дали това е подходът, който трябва да се използва към тинейджърите. Поставя въпроса дали тези книги не им влияят по-скоро отрицателно, отколкото положително. И това е отговор към тази статия.
Ако направим разбор над книгите, предмет на този сайт (който е съсредоточен върху Young-Adult литературата) наистина можем да открием няколко главни черти, които ги обединяват.
Първо, във всяка една от тях има свръхестествен елемент, чиято главна роля е да създава усещане за страх и мистерия.
Всяка главна героиня (или герой) минава през изключителна депресия, по време на която кой "опознава" себе си, съмнявайки се във всичко, което е бил досега и това в което е на път да се превърне.
Всяка книга предлага един добър набор от насилствени схватки като вечна война, нападение в тъмна улица и т.н.
И не на последно място, животът на главния герой трябва да бъде застрашен.
Статията ни пита, дали не сме започнали да приемаме това като прекалено нормално и дали точно тази естественост на тези така неприятни събития, не изкривява очакванията ни от света.
Тук идва аргумента, че точно тези книги, помагат на младите да научат за тези така наречени теми "табута", за които никой не говори. Как едно момиче, станало жертва на сексуално насилие, може да получи помощ без да се разкрива. Как едно момче, пристрастено към наркотици или алкохол, може да осъзнае колко надалеко са стигнали нещата, без да се налага да изслуша дълга мъчителна лекция, която само ще го накара да се застъпи за своето и да продължи напук. Как тинейджърите могат да направят едно свое анонимно общество, което да им предложи както крило под което да се скрият, така и съвет, който да пречупят през своята призма.
Но няма ли това да подтикне младежите към тези действия, отколкото да ги накара да странят от тях?
Не трябва ли родителите да направляват влияните книгите, които четат децата им и влиянието, което им оказват?
Аз лично, не съм съгласна с това. Защото има това нещо наречено "Свобода на четенето". Когато влезеш в книжарницата, пред теб има стотици книги и от теб зависи за коя ще си дадеш парите. Като потенциален купувач (считам младежите на възраст от 12 до 18 години, таргет групата на YA литературата, като потенциални купувачи, способни сами да взема решение за книгата, която ще купят) човек разглежда всички книги, които привлекат вниманието му и избира тази, която си заслужава. Тази, която му е интересна; тази, от която има нужда. (Не мо разбирайте погрешно, родителите ТРЯБВА да следят какво четат децата им. Но просто не смятам, че трябва да им налага някакво драстично ограничение.)
В крайна сметка, всеки в определен период от живота си има нужда от определен вид литература и мисля, че тинейджърите могат сами да направят избора си. Никой не ги заставя да купуват книги от YA сектора; те винаги могат да намерят своето четиво сред литературата за възрастни или сред тези за по-малките читатели.
В интерес на истината, до YA жанра е започнал да се оформя едва през 60-те години на миналия век и от тогава неговите почитатели набират все по-голям мащаб и дори някой от възрастовите граници биват изтрити. Самият факт, че тези книги добиват толкова широка популярност, оглавявайки световни класации, доказва че жанра има какво да предложи. И очевидно неговото предложение е изключително търсено.
Според мен, идеята на всички книги с фантастичен елемент, е да позволят на читателя да интерпретира книгата по свой начин. Свободата, която митологията дава на изображението и асоциациите, позволява на читателя да вложи от себе си в четивото и по този начин да го почувства някак по близко до своите възгледи.
Разбира се, има и книги които са напълно противоположни на това, което току-що казах. Има книги в които няма скрито послание и книги, които могат да те отвратят и да ти повлияят зле.
Не трябва ли авторите да имат някакъв етикет? Не трябва ли издателствата да поставят някакви граници?
Тук идва аргументът ми за "Свободата на писане". Макар да има много книги, които не съм харесала и според мен не заслужават място в книжарниците, аз все пак уважавам техния труд. Всеки има история за разказване и всеки заслужава възможност да я разкаже.
А издателите все пак избират кое да публикуват и кое не. Те се водят от интереса на хората и им предлага това, което търсят (с чисти бизнес цели). Гледайки какви книги се изсипват на пазара и кои оглавяват класациите, можем и сами да си направим заключението.
Като заключение ще кажа, че книгите наистина влияят на хората. Обаче дали ще влияят за добро или за лошо, зависи от човека, от ситуацията, от книгата и от още безброй фактори. Глупаво е да се поставя етикета "Този жанр книги влияе зле, следователно не е подходящ за младите."
Книгите влияят на света, но в същото време го и описват. Затова, може би, ще бъде най-добре да спрем да отричаме това, което ни е изгодно, да се огледаме и да видим на какво е заприличал света ни.
Прочетете въпросната статия ТУК
Таговете в Twitter:
#YAsaves #YAkills
Споделете ни вашето мнение...
Дайте оценка на тази публикация :]
Отговорете в нашата анкета>>>
Няма коментари:
Публикуване на коментар