Отново благодаря на всички, които се включиха. Получихме много хубави неща и наистина беше удоволствие да ги четем.
Как процедирахме: Аз и Бети прочетохме всички стихотворения и ето кои от тях се класираха за анкетата:
I need
I see your hand for my hand searching;
I see your eyes for my eyes looking;
I need you here, I need you now,
to cheer me up, to calm me down
You’re the sun in my sky,
You’re the light in my night,
You’re the sparklet in my soul,
I will love you forevermore.
I can feel your pain when I’m not around,
I can read your name when I close my eyes
I can hear your heart which is asking for me
I can be with you, and forever I’ll be
My hand is searching for yours,
my mind is losing control,
my body is feeling again
your love – I need it today!
Мария Чернева
Лунна приказка
Отново на ръба
с поглед устремен надолу,
говори тъмната луна
за човешката неволя.
Думи ясно откроени,
с глас нашепващ и трептящ
приказки, новели
от далечни времена.
А звездите й пригласят
с весел пламък,
морето сякаш потъва в тишина,
а тя дописва приказки за безкрайната тъга.
Човекът стои сам,
там в смутна тишина.
Долу в свят изгубил свойта красота.
Отдалечен от грижите,
но пък част от тях.
Тъмна нощ разстила се отново,
тъгата пак настъпва,
човекът пак стои,
луната губи своя блясък
в човешките сълзи.
Дани Н.
ДОКОСВАНЕ
Душата ми отдавна е във рани ,
дори след глътка радост , пак боли .
Нощта случайно с теб събра ни -
мечтите плахо ти ми сподели ...
Докосвам устните ти неусетно -
преливат в нас и свян , и грях .
В света на поривите мимолетни -
за обич сякаш зов прозрях ...
Не идвай утро разпиляно
с досада , хитрост и лъжи .
Аз знам , че любовта я няма ,
а само болката тежи ...
Ив. Шопов
Съжалявам
По-добре е да загубя, да страдам още някой ден,
отколкото да гледаш тъжно, как всичко рухва изведнъж пред теб.
По-добре е говоря, да пея, да викам, да крещя,
отколкото да слушам, как огнени стрели ти се забиват в плътта.
По-добре е да измръзна, на кълбо от страх да стана,
отколкото да те загубя и в небитието да те намеря.
По-добре е всичко лошо аз да взема, да приема и да не ти го върна,
отколкото света за теб да стане дявол с ангелско лице.
Най-добре ще е всичко това час по-скоро да сторя,
да пренебрегна правилата за да ти помогна,
но страхът е тъй жесток, така смразяващ, че заспивам уплашено веднага.
Съжалявам, че не съм перфектна, че не съм като цвете крехка,
че не съм идеална, че пред света съм толкова малка.
perlata
Прераждане
Между вчера и утре стоя,
а страхът ми предвкусва начало.
Няма смисъл да питам коя
е посоката в мен – пак стъпало...
Кръстопътят е с мнима душа.
Неизменно ме тегли съдбата
към онази игра – с чудеса
да приемам достойна разплата.
Липсва връщане, даже встрани.
Не предвидих вратичка в закона
на вселенските дълбочини.
Днес навлизам в пречистваща зона.
Ето – идвам, предавам се, край.
С неизбежното няма да споря.
И макар да не мисля за рай,
не отварям кутии с Пандора.
TEXTAREA_ID
