Очите му се разшириха.
-Клеъри?
- Кой друг може да бъде?
-Не приличаш на себе си.
- От роклята е. - Тя уверено приглади с ръце материята. - Обикновено не нося неща, които са толкова... красиви.
- Ти винаги изглеждаш красиво. - каза той и тя си спомни първият път, когато й бе казал, че е красива, в градината на Института. Той не го бе казал като комплимент, а сякаш е отделен факт. Като факта, че има червена коса или че обича да рисува. - Но ми изглеждаш отдалечена. Сякаш не мога да те докосна.
Тогава тя отида и седна до него на горното стъпало. Камъкът бе студен през материята на роклята й. Тя му подаде ръката си; трепереше леко, достатъчно, за да е незабележимо.
- Докосни ме. - каза тя. - Ако искаш.
Той пое ръката й и я опря в брадичката си за момент.
- Град от Стъкло, страница 526-527 (английско издание), Джейс & Клеъри
Няма коментари:
Публикуване на коментар