Зелените очи на Джослин омекнаха.- Забелязах, че той не е тук, Клеъри. Просто не знаех дали ти се говори за това.
- В смисъл, - Клеъри продължи упорито, - мислиш ли, че има нещо с което Джейс може да те *накара* да го харесаш?
- Да - каза Джослин. - Може да те направи щастлива.
Тя докосна лицето на Клеъри леко, а Клеъри стисна ръката й, усещайки как звънеца се притиска в кожата си.
- Той ме прави щастлива - рече Клеъри. - Но той не може да контролира всичко по света, мамо. Други неща се случват - тя затърси думи; как можеше да обясни, че не Джейс я правеше нещастна, а това което му се случваше, без да разкрива какво бе то.
Jocelyn’s green eyes softened. “I did notice he wasn’t here, Clary. I just didn’t know if you’d want to talk about it.”
“I mean,” Clary went on doggedly, “do you think there’s something Jace could do to *make* you like him?”
“Yes,” Jocelyn said. “He could make you happy.” She touched Clary’s face lightly, and Clary clenched her hand, feeling the bell press into her skin.
“He does make me happy,” Clary said. “But he can’t control everything in the world, Mom. Other things happen — “ she fumbled for words; how could she explain that it wasn’t Jace making her unhappy, but what was happening to him, without revealing what that was?
Няма коментари:
Публикуване на коментар